Въздействието на модата върху околната среда. Какво можем да направим?

Знаеш ли, че модната индустрия е вторият по големина замърсител в света, след петролната индустрия. И щетите върху околната среда се увеличават с всеки изминал ден!

Модното производство създава 10% от въглеродните емисии на човечеството, замърсява водата, почвата и въздуха и пресушава водните източници. Нещо повече, 85% от целия текстил отива на сметището всяка година. А прането на някои видове дрехи изпраща хиляди парчета пластмаса в океана.

Има обаче решения и алтернативи за борба с тези проблеми. Първата стъпка е изграждането на осъзнатост и желание за промяна.

В повечето страни, в които се произвеждат облекла, нетретираните отпадъчни води от текстилните фабрики се изхвърлят директно в реките. Отпадъчните води съдържат токсични вещества, като олово, живак, арсен и много други. Те са изключително вредни за водния живот и здравето на милиони хора, живеещи по тези речни брегове. Замърсяването достига и до морето, и в крайна сметка се разпространява по целия свят.

Друг основен източник на замърсяване на водата е използването на торове за производство на конвенционален памук, което силно замърсява отточните води и въздуха. Конвенционалният (неорганичният) памук е известен с това, че използва повече пестициди от всяка друга земеделска култура в света.

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ВОДА

Модната индустрия е основен консуматор на вода. Огромно количество прясна вода се използва за процеса на боядисване и довършителните процеси на всички наши дрехи. За сравнение, необходими са до 200 тона прясна вода на тон боядисана тъкан. Памукът, например, се нуждае от много вода, за да расте, и обикновено се отглежда в топли и сухи райони. Около 10 000 литра са необходими за производството на само 1 кг памук или приблизително 2700 литра питейна вода за една памучна тениска. Това генерира огромен натиск върху този ценен ресурс, който вече е оскъден, и предизвиква драматични екологични последици, като опустяването на Аралско море, където производството на памук е източило изцяло водата.

ЗАМЪРСЯВАНЕ С МИКРОФИБРИ

Всеки път, когато перем синтетична дреха (полиестер, найлон и т.н.), около 700 000 отделни микрофибри се отделят във водата, проправяйки си път към нашите реки, морета и океани. Учените са открили, че малките водни организми поглъщат тези микрофибри. След това те се изяждат от малки риби, които по-късно се изяждат от по-големи риби, въвеждайки пластмаса в нашата хранителна верига. Скорошно проучване показва, че също така носенето на синтетични влакна освобождава пластмасови микрофибри във въздуха. Според проучването, един човек „би могъл да освободи почти 300 милиона полиестерни микрофибри годишно в околната среда като пере дрехите си, и повече от 900 милиона във въздуха, просто като ги носи“.

ПРОБЛЕМ С ОТПАДЪЦИТЕ

Облеклото очевидно е станало за еднократна употреба. В резултат на това генерираме все повече текстилни отпадъци. Едно семейство в Европа изхвърля средно по 11 кг дрехи всяка година. В Америка и другите развити държави само 15% се рециклират или даряват, а останалото отива директно на сметището или се изгаря. А всяка година текстилните остатъци от модното производство, в световен мащаб, са приблизително 92 милиона тона, т.е. един камион за боклук, пълен с дрехи, се озовава на сметището всяка секунда.

Повечето ни дрехи са изработени от синтетични влакна. А синтетичните влакна, като полиестера, са пластмасови влакна, следователно не са биоразградими и може да отнеме до 200 години, за да се разградят.

 

ХИМИКАЛИТЕ В МОДНАТА ИНДУСТРИЯ

Химикалите са един от основните компоненти в нашите дрехи. Те се използват по време на производството на влакната, боядисването, избелването и мократа обработка на всички дрехи от неорганични влакна. А използването на токсични пестициди и инсектициди, в отглеждането на конвенционалния памук, причинява болести и преждевременна смърт сред производителите на памук, заедно с масивно замърсяване на водата и увреждането на почвата. Повечето от тези химикали са канцерогенни и причиняват сериозни увреждания на здравето ни и околната среда.

ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Модната индустрия заема между 5% и 10% от глобалните емисии на парникови газове. Глобалната модна индустрия генерира много парникови газове поради енергията, използвана по време на производството, обработката и транспортирането на милионите облекла, закупувани всяка година. Синтетичните влакна (полиестер, акрил, найлон и др.), използвани в по-голямата част от дрехите, са направени от изкопаеми горива, което прави производството много по-енергоемко, отколкото при естествените влакна.

Повечето от нашите дрехи се произвеждат в Китай, Бангладеш, Пакистан, Индия – страни, захранвани основно от въглища. Това е най-мръсният вид енергия по отношение на въглеродните емисии.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Почвата е основен елемент от нашата екосистема. Нуждаем се от здрава почва за производство на храни, но и за абсорбиране на въглероден диоксид. Мащабната, глобална деградация на почвата е един от основните екологични проблеми, пред които е изправена нашата планета в момента. Това представлява голяма заплаха за цялата ни екосистема, и също така допринася за глобалното затопляне. Модната индустрия играе основна роля в унищожаването на почвата по различни начини: масово използване на химикали за отглеждане на памук, обезлесяването, обработката на тъканите и произведените облекла и т.н.

УНИЩОЖАВАНЕ НА ДЪЖДОВНИТЕ ГОРИ

Всяка година хиляди хектари застрашени и вековни гори се изсичат и се заменят с насаждения от дървета, използвани за производството на тъкани на дървесна основа, като коприна, вискоза и модал. Тази загуба на гори заплашва екосистемата и местните общности, както в Индонезия, където през последното десетилетие се проведе мащабно обезлесяване на тропическите гори.

УСЛОВИЯТА НА ТРУД

Знаем това от десетилетия: повечето от нашите дрехи се произвеждат в страни, в които правата на работниците са ограничени или изобщо не съществуват. Всъщност производствените обекти редовно се местят, търсейки все по-евтини разходи за труд, възползвайки се от бедното население, което няма друг избор освен да работи за нищожна заплата, при всякакви условия. Дори Европейският парламент използва термина „робски труд“, за да опише настоящите условия на труд на шивашките работници в Азия. Освен това, в повечето от страните-производители (Китай, Бангладеш, Индия) минималната заплата представлява между половината до една пета от жизнения минимум. А работниците често са принудени да работят от 14 до 16 часа на ден, 7 дни в седмицата. По време на пиковия сезон те може да работят до 2 или 3 сутринта, за да спазят крайния срок на модната марка. Техните основни заплати са толкова ниски, че не могат да откажат извънреден труд – освен факта, че мнозина биха били уволнени, ако откажат да работят извънредно. В някои случаи извънредният труд изобщо не се заплаща.

Условията в текстилните фабрики мога да бъдат ужасяващи. Служителите обикновено работят без вентилация, вдишват токсични вещества, отделящи се от влакната или необезопасените сгради. Злополуките, пожарите, нараняванията и болестите са много чести явления в текстилните производствени обекти.

Освен това шивашките работници редовно се сблъскват с вербален и физически тормоз. В някои случаи, когато не успеят да изпълнят своята (непостижима) дневна цел, те биват обиждани, отказано им е време за почивка или дори не им е позволено да пият вода.

А детският труд е нещо нормално?! 160 милиона деца в света са принудени да работят. Тъй като, модната индустрия изисква нискоквалифицирана работна ръка, детският труд е особено разпространен в тази промишленост.

Видео ресурс: https://www.youtube.com/watch?v=xlt6XUvX0Zw

ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА В НАШИТЕ ДРЕХИ

Химикалите се използват във всяка част от текстилната промишленост: за производство на влакна, избелване и боядисване на тъканите и т.н. Когато пристигнат в магазините, нашите дрехи все още съдържат много химикали, дори дрехите от „100% естествени“ влакна. Нашата кожа е най-големият орган на нашето тяло и абсорбира всичко, което сложим върху нея, включително химикалите в дрехите ни. Те могат да представляват реална опасност за нашето здраве. Проучване на Грийнпийс, в кампания за детоксикация, идентифицира 11 химикала, често използвани за направата на нашите дрехи, които съдържат токсини, канцерогени и хормонални разрушители, които трябва да бъдат забранени, но в момента не са.

За щастие, при производството на тъкани от органични материали не се използват никакви химикали и токсични препарати.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?

Всички ние, като потребители, имаме силата да променим нещата, правейки осъзнато своите избори. Бизнесът отговаря на желанието на потребителите и ни снабдява с това, което искаме да купим.

Ето няколко насоки от къде да започнем:

 

• • Купувай по-малко и по-качествени дрехи от устойчиви марки, които следят екологичното и социалното въздействие на тяхната продукция.

• • Избери продукти от органични или естествени влакна, които не изискват химикали, за да бъдат произведени.

• • Избери дрехи, произведени в страни с по-строги екологични и социални разпоредби за фабриките (Европейски съюз, Канада, САЩ)

• • Следи прането си. Старай се да переш дрехите си на по-ниска температура (30ºC).

• • Не изхвърляй дрехите си в обикновените контейнери! Повечето от тях се състоят от синтетични, бионеразградими влакна и просто ще се натрупат на сметището. Има и други опции:

• • Опитай се да ги поправиш.

• • Дари дрехите си на твоите приятели, семейство, съседи или за благотворителност.

• • Продай ги за втора употреба.

• • Постави ги в контейнер за рециклиране на текстил. Текстилът може да бъде рециклиран, за да се направят нови дрехи и той отново да се върне във веригата, с минимално вредно въздействие върху околната среда.

Носи промяната, която искаш да видиш!

 

Още съвети на #fabelefashion