Мит 1: Рециклирането решава всичко
ГРЕШНО
Идеята, че рециклирането е панацея за въздействието на модата върху околната среда, е подвеждаща. За съжаление, рециклирането в модата е предизвикателен процес.
Основният проблем е, че повечето дрехи не са направени за рециклиране и е нужна сложна технология за превръщането им отново в тъкани, от които да бъдат изработени нови облекла. Те са направени от смеси от естествени прежди, изкуствени нишки, пластмаси и метали.
Сортирането на текстил от различни видове влакна и материали на ръка е трудоемко, бавно и изисква квалифицирана работна сила.
Всъщност по-голямата част от рециклирания полиестер, използван сега от водещи модни марки, всъщност идва от бутилки, а не от стари дрехи. А при механичното рециклиране на памука влакната стават по-къси и с по-ниско качество — така че издържат по-малко.
Използването на определени химикали прави рециклирането още по-малко възможно.
Мит 2: Ако дрехата е изработена от екологични тъкани, то тя е устойчива
ГРЕШНО
Използването на екосъобразно произведени тъкани е част от това, което прави една дреха устойчива. Но това не е напълно достатъчно, за да бъде наречена екосъобразно и отговорно изработена.
Устойчивостта в модата обхваща широк спектър от фактори, включително намаляване на въглеродните отпечатъци и минимизиране на използването на вода, справяне със свръхпроизводството, намаляване на замърсяването и отпадъците, поддържане на биологичното разнообразие и гарантиране, че работниците в шивашките цехове получават справедливо заплащане и имат безопасни условия на труд. Това е холистичен подход към целия жизнен цикъл на облеклото.
Напоследък много брандове за бърза мода (и не само) се опитват да изчистят името си и да заблудят клиентите, като подчертават използването на устойчиви тъкани в част от производството си или специфични колекции. Така целят да отвлекат вниманието на потенциалните клиенти от тяхната история, свързана с нарушения на правата на работниците или замърсяване на околната среда. Ако видиш етикет, на който пише „Произведено в Бангладеш“, „Произведено в Пакистан“ или друга държава, за която се знае, че има експлоатация на човешкия труд, имай едно на ум.
Друг аспект, който трябва да се има предвид, е колко дрехи и колекции произвежда и продава една модна марка. Марките, които непрекъснато бълват нови колекции, едва ли са устойчиви, дори ако следват строги екологични и социални критерии, тъй като свръхпроизводството е огромна част от това, което прави модната индустрия неустойчива.
Истински устойчивите модни марки ценят прозрачността, проследяват своите вериги на доставки и осигуряват безопасни условия на труд и справедливи заплати на работниците, които изработват дрехите, в допълнение към избора на по-щадящи природата материали и изработката на премерени количества нови артикули за продажба.
Мит 3: Луксозните марки са по-устойчиви от марките за бърза мода
ГРЕШНО
Има често срещано погрешно схващане, че по-високата цена е свързана с по-високо качество, и че следователно по-високото качество трябва да означава по-високи стандарти за устойчивост и етика. Но това всъщност не е вярно!
Луксозните марки използват стратегия, при която поддържат цените високи въз основа на психологията на възприеманите ценности или ползи от потребителите, като изключително качество, иновация или ексклузивност. Но високата цена не гарантира, че дрехите са изработени от етични или екологично чисти материали, и че работниците във фабриките са третирани справедливо или са по-добре платени.
Много луксозни марки използват синтетични тъкани за направата на облеклата си, подобно на марките за бърза мода, а някои премиум марки произвеждат в същите фабрики като брандовете за бърза мода.
А етикети като „произведено във Франция“ или „произведено във Италия“ разчитат на възприятието на клиентите, че е малко вероятно да се случи експлоатация в развитите държави. Но дори марки, чиято верига на доставки е предимно, ако не изцяло, базирана в Европа или САЩ, не са автоматично освободени от експлоатация на работниците, тъй като ниските национални минимални заплати все още позволяват на марките да плащат недостатъчно на служителите и да притискат подизпълнителите си.
Няколко световноизвестни луксозни модни марки са замесени в скандали, свързани с експлоатация на човешкия труд в шивашките им цехове.
Fashion Revolution (глобално движение с нестопанска цел, с екипи в над 75 страни по света) публикува тазгодишният доклад за „Индекса на модната прозрачност“, който анализира каква информация разкриват най-големите световни модни марки и търговци на дребно относно своите социални и екологични практики и политики. Резултатите подробно показват публичното разкриване на марките относно човешките права и политиките, практиките и въздействията върху околната среда в техните операции и веригите за доставки. Виж повече ТУК.
Мит 4: Устойчивата мода е само за екоактивисти.
ГРЕШНО
Схващането, че устойчивата мода е изключително за еко настроените хора, е неточно. Тя се харесва на широка аудитория, търсеща качество, удобство, стил и етично производство.
Устойчивите модни марки може да не следват текущите модни тенденции, но това не означава, че дизайнът на облеклата не е модерен. Вместо да се фокусират върху моментните трендове, устойчивите марки се стремят да създават уникални и вечни модели, които отговарят на различни модни вкусове и предпочитания – от ежедневно облекло до дизайни от висок клас.
Мит 5: Устойчивата мода е просто тенденция
ГРЕШНО
Разглеждането на устойчивата мода като мимолетна тенденция подценява нейното значение. Бавната мода не е просто мода – това е движение, което държи ключа към по-добро бъдеще. Тя представлява фундаментална промяна към етични и природосъобразни практики в модата, отразявайки нарастващата глобална осведоменост и ангажимент за дългосрочна промяна. Освен това устойчивата мода не е просто тенденция, а начин на живот.
Потребителите вече не са доволни от тенденциите за еднократна употреба и компрометирано качество. Те търсят дрехи, които отговарят на техните ценности.
Възприемайки устойчивата мода, можем да създадем по-добро бъдеще за себе си, модната индустрия и планетата.
Мит 6: Втората употреба e етична, екосъобразна и устойчива
ВЯРНО И ГРЕШНО
Купуването втора употреба има много предимства – препродажбата дава нов живот на дрехите и удължава техния жизнен цикъл, намалявайки текущите текстилни отпадъци; подпомага местния бизнес и спестява пари на купувачите.
Все пак е по-добре, отколкото да купуваш нови дрехи бърза мода, но:
- „Спестяването“ може да насърчи мисленето към свръхконсумация. Tвърде много хора просто заменят пристрастеността си към бързата мода с такава към дрехи и вещи втора употреба. И тъй като цените на артикулите са по-ниски, дори е възможно да се генерират повече покупки.
Глобалните продажби на употребявани дрехи нараснаха с 18% миналата година, и се прогнозира да достигнат двойно увеличение през следващите 5 години! - Магазините втора употреба крият дълга верига за доставки и само 20% от дарените облекла в световен мащаб всъщност се продават в магазини за втора употреба (голяма част от дарените дрехи се изхвърлят, тъй като са негодни за повторна продажба). Веднъж постъпили в центровете за дарения, се изпращат за сортиране в далечни страни, като Пакистан, Индия и др. След това тези сортировчици ги изпращат обратно в други компании-посредници за разпределение, в Европа, Азия и Африка. От там се разпределят към по-големи центрове, от които биват зареждани магазините за употребявани стоки. Така биват генерирани огромни количества въглеродни емисии.
- Друг аспект са условията, в които работят сортировачите и търговците по веригата. Тъй като тази индустрия не е прозрачна и не може да бъде проследена, не знаем дали осигурява справедливи заплати и безопасни условия на труд.
- От гледна точка на екосъобразността и човешкото здраве – дрехите и обувките за продажба в магазини за втора употреба в България минават задължителна дезинфекция, с препарат наречен Консолин Формацин. Този препарат може да предизвика алергични кожни реакции, съдържа канцерогенни молекули и е изключително вреден за водните организми.
Следователно ползите за околната среда от купуването втора употреба се подкопават от увеличения въглероден отпечатък, свързан с транспортирането, потенциала тези стоки да се окажат на сметищата, когато вече не са желани и токсичните вещества, с които се обработват артикулите преди да попаднат в магазините за втора употреба. Това поставя под въпрос устойчивостта на практиката, особено когато се прекали.
Мит 7: Устойчивата мода може да постигне големи промени
ВЯРНО
По света от доста дълго време се случват много неща за справяне с огромни глобални проблеми, като облекчаване на бедността, защита на човешките права и опазване на природата. И въпреки че може да изглежда, че нищо не се е променило или че промените са незначителни, последните години бяха разработени много добри инициативи. Някои от тях все още са в ранен стадий, но има и такива, които са вече глобални и карат големите компании да променят начина си на работа (да отговарят на изисквания за сертифициране на органичните продукти, сертифициране на справедлива търговия, устойчиви източници и практики, и т.н.).
Модата притежава един от най-мощните маркетингови двигатели на Земята. Марките, дизайнерите, имиджмейкърите и медиите имат голямо влияние върху идентичността, ценностите и действията на милиарди хора във всички сегменти на обществото. Това от своя страна оказва влияние върху моделите на потребление, което е централен фактор за намаляване на въздействието на сектора върху климата.
Вярването, че индивидуалните избори в модата имат малко влияние, е подвеждащо. Колективното потребителско търсене на устойчиви продукти може значително да повлияе на индустриалните практики, демонстрирайки силата на информирания и съзнателен потребителски избор.