През последните години модната индустрия попадна в центъра на разговорите по отношение на устойчивостта, поради огромното негативно въздействие, което оказва върху околната среда.
Междувременно едни от най-големите брандове за „бърза мода“ харчат милиони за рекламни кампании и маркетингови стратегии с цел да убедят потребителите, че са екологични и правят всичко възможно, за да спрат изменението на климата. Има доказателства, че повечето послания, които отправят са откровена измама, фина реклама и често амбициозни твърдения, без пълна прозрачност относно действителните въздействия.
Greenwashing е процес на предаване на фалшиво впечатление или подвеждаща информация за това как продуктите на дадена компания са екологични и устойчиви, докато всъщност не са. С необосновани твърдения, умишлено скрити неправомерни действия и/или изтъкване на устойчиви аспекти, потребителите биват заблуждавани, че продуктите са екосъобразни или имат по-голямо положително въздействие върху околната среда, отколкото е в действителност. Основната цел, скрита зад „грийнуошинга“, е компаниите да максимизират печалбите си чрез използване на неетични бизнес практики и неустойчиви производствени методи, зад кулисите.
Използването на термина „greenwashing“ се заражда през 80-те години на миналия век, когато хотелиерската индустрия измисля един от най-явните примери за заблуда на потребителите. Хотелиерите поставят бележки в хотелските стаи, призоваващи гостите да използват повторно хавлиите си, за да спасят околната среда. Това, което се криело зад призива „пазете кърпите“ било всъщност желанието на хотелиерите да намалят разходите си за пране.
Как да разпознаеш „грийнуошинга“?
Има няколко често срещани вида greenwashing, които модните марки използват:
Подвеждащи етикети
Някои марки поставят „зелени“ етикети на продуктите си, дори ако всъщност не са екологични. Например, една марка може да постави етикет, който казва „направено с рециклирани материали“ върху продукт, дори ако процентът на рециклирано съдържание е много нисък.
Заедно с това, марките могат да използват органични или рециклирани материали за колекциите си, но все още да прилагат неустойчиви и неетични практики в процеса на производство и дистрибуция.
Подвеждащи опаковки
Истински екологично съзнателната марка би избегнала използването на опаковки, които не могат да бъдат рециклирани или използвани повторно. Също така, използването на екосъобразни опаковки не означава, че марката непременно е устойчива и предлаганите от нея артикули не вредят на хората и природата.
Друга честа практика, за заблуда на потребителите, е поставянето на базирани на природата изображения (като дървета, листа или животни) върху опаковките и в рекламите, за да се покажат признаци на устойчивост, дори ако компанията или продуктът активно вреди на околната среда, и не се предприемат реални стъпки за нейната защита.
Въглеродно компенсиране вместо активно намаляване на емисиите
Проблемът с компенсирането на въглерода е, че то всъщност не прави много за намаляване на произвежданите емисии, а просто ги балансира. Да, марките може да помогнат за финансиране на проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в бъдеще, но междувременно, те все още отделят огромно количество въглерод и правят много малко, за да спрат това. Още по-лошо, компенсирането на въглеродните емисии може да заеме мястото на действия, които действително намаляват емисиите, и в крайна сметка да се окаже вредно.
Неясен език
Една от най-честите тактики, използвани от модните компании, е обозначаването на продуктите като „екологични“, „устойчиви“, „зелени“ и „въглеродно неутрални“. Тези термини нямат регламентирана дефиниция, което улеснява брандовете да ги използват без ясно обяснение или доказателство.
Скриване на истината
Производството на една дреха често минава през 30 и повече стъпки, включвайки процеси като подготовка и преработка на суровината, предене, тъкане, боядисване и т.н. Някои марки, искащи да се изтъкнат като „зелени“, се хващат за един от елементите или процесите на производство (например, използвайки органичен памук или малък процент рециклиран полиестер), след което вдигат шум около неговите екологични характеристики, докато останалите етапи на производство включват сериозно неустойчиви методи.
„Устойчиви“ колекции от големите компании
Такива колекции, предлагани от гигантите в модната индустрия, често са малка част от цялостното им производство. И това, че предлагат „устойчиви“ дрехи не означава, че марките са направили промяна на своите бизнес модели. Това, което една марка цели с подобни действия, е да внуши на потребителите е, че се грижи за опазването на околната среда, а същевременно продължава да се фокусира върху бизнес модел на свръхпроизводство, експлоатация на работниците в шивашките фабрики и замърсяващи методи на производство. Освен ако марката не е поставила ясни цели за преминаване към устойчиви продукти или не работи за превръщането на целия бизнес в етичен – това е greenwashing.
Програми за връщане на дрехи за рециклиране
Това е един от подходите на отвличане на вниманието от отрицателното въздействие на компанията върху околната среда. Например, една компания може да популяризира своята програма за рециклиране, за да отвлече вниманието от използването на токсични материали или експлоатация на работниците. Като популяризира своята програма за рециклиране, компанията е в състояние да накара потребителите да повярват, че предприема стъпки за намаляване на въздействието си върху околната среда и хората, а в действителност цялостното ѝ въздействие да е отрицателно.
Друг е въпросът какво се случва с върнатите артикули? Скорошно проучване установи, че голяма част от тези дрехи се изпращат до страни от Третия свят, където текстилът се озовава на сметища или се изгаря. И само 1% от рециклираните дрехи се превръщат обратно в нови дрехи.
„Естествено“ и „веган“
Естественото не винаги е 100% екологично, а веган не винаги е равносилно на „без жестокост“. Въпреки че естествените тъкани са по-добрият избор, защото са дишащи и биоразградими, някои от тях оказват негативно влияние. Естествени материали като вискоза, изкуствена коприна, конвенционален памук и бамбук се рекламират като екологични, но това зависи от начините на добиване, преработка и производство. Например, 150 милиона дървета се изсичат всяка година за производство на вискоза, според Canopy.
Веган също не означава непременно устойчиво. В модата “веган” (vegan) може да означава, че продуктите са направени от синтетични алтернативи на кожата и козината. Повечето са направени от синтетичен плат, получен от петрол.
Популяризиране на рециклираните тъкани като екосъобразни
Марките рекламират използването на рециклиран полиестер като екологично чист, представяйки го като начин да се вдъхне нов живот на чистите полиестерни тъкани. Това до голяма степен е greenwashing. Рециклираният полиестер може да съдържа повече вредни химикали (като белина, формалдехид и BPA, отколкото обикновения полиестер), което го прави опасен от гледна точка на безопасността. Освен това дори не се рециклира от изхвърлен текстил, а по-скоро от отпадъчни бутилки. Производителите представят погрешно рециклирания полиестер като употребявана версия на полиестерен текстил, но това е далеч от истината.
Справедливо заплащане
Може би си мислиш, че машини правят дрехите ти, но в действителност по-голямата част от облеклото се прави от служители, които често са експлоатирани под прикритието на консуматорството. Много модни марки уверяват клиентите си, че работниците, които са изработили облеклото им, получават “поне минималната законова заплата”. Това е опит да се създаде заблуда, че работниците във фабриките получават справедливо заплащане срещу своя труд. В повечето от страните-производители (Китай, Бангладеш, Индия…) минималната заплата представлява между половината до една пета от жизнения минимум. Всъщност марките се хвалят, че плащат на служителите си 5 пъти по-малко от това, което действително е необходимо на човек, за да живее достойно.
Какво можеш да предприемеш, за да избегнеш „грийнуошинга“?
Най-ефективният начин да направиш отговорен избор, когато пазаруваш дрехи, е да избереш марки, силно ангажирани с устойчивостта. Това означава, че те имат ясен фокус върху намаляването на въздействието си върху околната среда в целия производствен цикъл.
Какво друго можеш да направиш?
- Чети дребния шрифт на етикетите, който показва съдържанието на текстила (процента на използваното рециклирано съдържание или органични материали) и къде е произведена дрехата.
- Не се заблуждавай от вида на опаковката и внимавай с марки, които използват ненужни пластмасови или индивидуални опаковки за своите продукти.
- Търси марки, които са прозрачни относно своите бизнес практики и използват екологично чисти материали.
- Провери за сертификати от организации на трети страни, като Global Organic Textile Standard (GOTS), B-Corporations или Fair Trade Certification – сертификати, изискващи прозрачност и отчетност по отношение на екологичните и социалните стандарти.
- Проучи марките, за да видиш дали са били обвинявани в greenwashing в миналото.
- Търси числа, а не думи. Разбери дали марките имат измерими цели или отчети, предоставени на техния уебсайт.
- Разбери кой шие дрехите. Преди да пазаруваш от дадена марка, отдели малко време, за да посетиш нейния уебсайт и да видиш каква информация има за нейната верига за производство и доставки. На етикетите на дрехите също е обозначено къде са произведени. Етичната мода има значение!
- Пазарувай от местни марки. Като пазаруваш на местно ниво, помагаш за насърчаване на местната икономика, намаляваш въглеродния си отпечатък и помагаш за опазването на околната среда.
- Откажи се от навика да купуваш бърза мода. Един от най-лесните начини, да окажеш влияние чрез своя отпечатък, е да спреш да купуваш евтини дрехи от марки за бърза мода.
Няма съмнение, че „грийнуошингът“ е вреден. Той вреди на компаниите, потребителите и пречи на прехода към по-устойчиво бъдеще. Промяната зависи от теб!