Знаеш, че кожата е най-големият орган на нашето тяло. Затова защитата ѝ е от изключителна важност за здравословното ни състояние.
А замисляла ли си се с какво кожата ни влиза в контакт всеки ден? Коя е най-лошата материя за нашата кожа, за нашето здраве и за здравето на планетата? Прочети по-надолу.
В текстилната промишленост плат е сборният термин за тъкани и материали, използвани в производството на облекло. Tе могат да бъдат както синтетични, така и естествени, като най-разпространеното естествено влакно е памукът, а най-популярните синтетични влакна са от полиестер.
Естествените влакна се добиват от растения и животни. Например, памукът идва от растения, докато коприната идва от копринени буби. А синтетичните влакна са произведени от изкуствени вещества, като петролни дестилати и материали, създадени от човека.
В тази ера на „бърза мода“ известните марки непрекъснато създават нови модели, предлагайки ги на атрактивни цени. Това бързо производство е вредно както за човешкото здраве, така и за планетата. Токсичните тъкани, от които са изработени моделите на „бързата мода“, влизат в нашите гардероби, интоксикират телата ни и накрая отиват на нашите сметища, преминавайки във въздуха, водата и храната.
Въпреки че несъмнено е трудно да избягваш всяка тъкан, която знаем, че е вредна, информирането за опасностите от определени текстилни изделия, може да доведе до по-мъдри решения при избора на нови дрехи и какво да правиш с тези, които вече имаш.
Като за начало, ето някои токсични тъкани, които трябва да избягваш.
СИНТЕТИЧНИ ТЪКАНИ
Тъкани като полиестер, найлон и акрил се създават с помощта на изкуствени влакна, на петролна основа или нефтохимикали, точно като пластмасите. Най-общо казано се произвеждат на базата на суров нефт, въглища или природен газ.
Полиестерът е вид полимер (полиетилен терефталат), по-известен като PET. Найлоните са семейство материали, наречени полиамиди, а акрилът е направен от акрилонитрил – безцветна запалима течност, която се извлича от полипропиленова пластмаса.
Звучи много сложно, но всъщност тези процеси са много по-лесни и евтини в сравнение с производството на памук, например. Затова са по-предпочитани в модната индустрия и производството на тъкани.
За съжаление, използването на тези синтетични тъкани има много екологични недостатъци. Производството на полиестер е не само много енергоемко, но също така се основава на невъзобновяеми и вредни ресурси, като петрола. Освен това, самият полиестер не е биоразградим и използването на полиестерни влакна е един от основните фактори, допринасящи за световното замърсяване с пластмаса и микропластмаса.
В процеса на изработката на синтетичните тъкани и последващата им обработка се използват различни вредни вещества, като сода каустик, сярна киселина, амоняк, ацетон, формалдехид, тежки метали, фталати и други. Те остават в нишките на дрехите и могат да доведат както до временни неразположения (като повръщане, алергии, главоболие, безсъние и др.), така и до дългосрочни и сериозни здравословни проблеми.
ПОЛУСИНТЕТИЧНИ ТЪКАНИ
Тъкани като вискоза, модал, включително изкуствената коприна в многобройните ѝ форми, са направени от целулозни влакна, които се извличат от естествени материали, като дървесна маса, бамбук и евкалипт, които са били разтворени с помощта на химикали и след това регенерирани.
Тези материали се считат за полусинтетични поради тежките химически обработки, използвани в процеса на превръщането им в използваеми тъкани. Това означава, че тъкани като бамбук и модал, понякога възхвалявани като по-екологични и естествени опции от синтетичните тъкани, всъщност също могат да бъдат изключително токсични.
КОЖА
Въпреки че някои производители на кожи измамно рекламират своите продукти като „екологични“, превръщането на кожата в облекла, чанти или аксесоари изисква огромни количества енергия и опасни химикали. Например: минерални соли, формалдехид, различни киселини, масла, багрила и покрития, някои от тях на цианидна основа. А при процеса на дъбене (обработване на животинските кожи чрез специални дъбилни вещества) се използва хром, известен със своите способности да причинява рак.
В зависимост от различните процеси на дъбене са известни растително дъбена кожа, хромово дъбена кожа, алдехидно дъбена кожа, синтетично дъбена кожа, стипцова и др.
Тук решение може да бъде растително дъбената кожа или такава, произведена от естествени материали, като кожа от кактуси, ябълки, ананаси и други веган кожи, на растителна основа.
ИЗКУСТВЕНА КОЖА
Синтетичната кожа обикновено се състои от текстилен носител, покрит с два или повече слоя синтетичен полимер. Използваните носещи материали са например полиестер или памук, които са покрити с поливинилхлорид (PVC, винил) или полиуретан (PU).
Изкуствената кожа може да бъде носител на вредни тежки метали, като арсен, кадмий, хром, олово и други, продължителното излагане на които причинява ред здравословни проблеми, а при производството ѝ се отделят канцерогенни странични продукти, които са токсични за хората и животните.
КОНВЕНЦИОНАЛЕН ПАМУК
Памукът е една от най-разпространените тъкани при производство на облекла. Той е естествена тъкан и има редица предимства пред синтетичните и полусинтетичните тъкани, но също предизвиква безпокойство, поради участието на редица токсични химикали, в обработката и производството му. Тези токсини остават в тъканта и след това чрез кожата преминават в нашето тяло.
Противно на това, което мнозина мислят, конвенционалното производство на памук не е добро за здравето на околната среда. Ако сравним памука с полиестера, може да го приемем за по-екологичния избор, поради неговата биоразградимост. Въпреки това, тъй като токсичният конвенционален памук в крайна сметка ще се разложи в почвата, това не го прави безвреден за нас и околната среда.
КОЕ Е ОБЩОТО МЕЖДУ ВСИЧКИ ДО ТУК?
Освен суровите химикали, които обикновено се използват, за да направят платовете меки и годни за производството на облекла, тъканите преминават и през процеси на боядисване и обработка, някои от които ги правят водоустойчиви, устойчиви на намачкване, петна, антистатични или антимикробни. Тези допълнителни обработки често се извършват с помощта на известни канцерогени, включително перфлуоровъглероди, формалдехид, някои летливи органични съединения (ЛОС) и тежки метали.
Нека добавим химикалите, използвани при подготовката за съхранение и транспортиране на дълги разстояния. Биоциди, фунгициди и химикали, като формалдехид се използват, за да предпазят тъканите от вредители, мухъл и намачкване по време на транспортиране.
ИМА ЛИ ДОБРИ ТЪКАНИ?
Добри за нас и чудесни за околната среда са естествените тъкани, получени в резултат на органично био земеделие и устойчиви практики при производството. Такива са: органичният памук, коноп, лен, юта, бамбук, коприна, вълна* и други.
Освен че са екологично устойчиви, те са нетоксични, биоразградими, хипоалергенни, позволяват на кожата да диша и са по-издръжливи във времето.
При производството на органичния памук, например, не се използват пестициди, химикали и вредни вещества за хората и природата. Ленът, коприната, конопът и памукът са естествено хипоалергенни. Имат уникални антибактериални качества, което ги прави идеални за чувствителна или склонна към алергии кожа. Тези тъкани ви стоплят, когато е хладно, и охлаждат, когато е горещо. Най-хубавото е, че идват направо от природата!
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Наличието на токсичните тъкани от живота ни изисква да обмислим производството и обработката на нашето облекло, от създаването на влакното през преминаването на дрехите през нашия гардероб до пътя им след това.
Изборът на облекла, които да са добри за теб и околната среда е ключова стъпка към постигането на по-добро бъдеще за всички нас.
Следващият път, когато купуваш нови дрехи, отдели време, за да се информираш и да вземеш най-доброто решение.